Помпей: Къщата на Ветиите

Древният град днес може и да е тих, тъй като животът му приключил с нечуван катаклизъм преди почти две хиляди години, но останките от къщи, украси и предмети от ежедневието ни нашепват истории за живота на древните хора, които живеели в Помпей преди изригването на вулкана Везувий. По-точно запазените останки от домовете ни предлагат богати ресурси, чрез които да проучим живота на древните хора, който в някои случаи приключил внезапно. Помпей процъфтявал до момента на разрушението си и като изследваме прекъснатия му живот, достигаме до прозрения за живота в тази римска област на Средиземно море.

Къщата на Ветиите, или Casa dei Vettii (VI xv 1) е римска градска къща (домус), която се намира в разрушения древен град Помпей, Италия. Помпей бил разрушен от вулканично изригване през 79 г. от новата ера, което запазило изключително богати археологически руини от римския град, какъвто бил по времето на катаклизма. Тези руини представляват почти безпрецедентен източник за проучването на римския свят.

Още от Ренесанса, когато интересът бил насочен към класическите стилове, историците и археолозите дискутирали формата и функцията на древноримските къщи и това продължило няколкостотин години. Интересът към архитектурна форма на домовете бил допълнително подсилван от повторното откриване на Помпей, Херкулан и други градове, разрушени от Везувий в средата на 18-и век.

Къщата, разбира се, е място за обитаване, но също е и сцена, в която са се провеждали ритуалите на ежедневието и социалната йерархия. По времето на Римската република (от пети до първи век преди новата ера), борещи се за власт аристократични семейства (патриции) използвали обстановката на домовете си като начин да подчертаят и засилят социалното си положение в общността и като начин да увеличат богатствата си, както и тези на зависимите от тях хора и клиенти (clientes). Тъй като републиканското общество работело на принципа на взаимоотношения покровител-клиент, домусът играел ключова роля в подсилване на социалната йерархия, тъй като покровителят (patronus) посрещал клиентите си (clientes) в преддверието на своя домус през всеки работен ден. По време на посещението си при покровителя си всеки клиент виждал богатството на дома на покровителя си, което оказвало огромен натиск върху покровителя – той трябвало да може да украси къщата си с вкус и съгласно модата.

Системата покровител-клиент оперирала на база асиметрични социални взаимоотношения, при които клиентите (които били с по-нисък статус) били свързани с покровителите си чрез доверие (fides) и послушание (pietas). Ръководени от обичаите на предшествениците си (mos maiorum), клиентите търсели помощ и услуги от покровителя си. На свой ред покровителят предоставял защита, подкрепа и благотворителност, заедно наричани patrocinium. Тази система била донякъде променена по времето на братята Ветии и е неясно до каква степен системата покровител-клиент играела роля в живота им или в обстановката на дома им.

В трактата си за римската архитектура авторът от първи век преди новата ера Витрувий очертава ключовите елементи, пропорции и естетически качества на римската къща, като създава нещо, което после бива прието за канонически препоръки за домашната архитектура през този период. Витрувианският канон (или стандарт) предлага различни планове, като ни кара да предположим, че организацията на вътрешното пространство била важна в римската архитектурна теория (De Architectura 6.3.3-6). Въпреки че планът на римския домус наистина отразява каноническите аспекти, описани от Витрувий, виждаме също и огромни различия в модификациите и промените, внасяни с времето.

Планът на стандартната къща (domus) съдържал няколко ключови архитектурни елемента. По принцип се влизало от улицата през тесен вход (fauces). Голямата централна зала за прием (atrium) е оградена от двете страни от крила (alae) и често граничи със спални (cubicula). Офисът на главата на домакинството (paterfamilias), известен като таблинум, свързва публичната част на дома (pars urbana) с частната (pars rustica). Тази частна площ често се фокусира върху открит двор с колони (peristylium) и служи за център на семейния живот, с кухнята (culina), една или няколко трапезарии (triclinium или oecus) и, често, малка градина (hortus). Много къщи имали и второ ниво, което може да е съдържало допълнителни спални помещения и, вероятно, складове.

Къщата на Ветиите била разкопана между последните месеци на 1894 г. и първите месеци на 1896 г. Артефактите, които били открити, позволили да се определят предполагаемите собственици на къщата, Аулус Ветиус Конвива и брат му, Аулус Ветиус Реститутус. И двамата мъже били идентифицирани като бивши роби, или освободени мъже (liberti). Ветиите се били издигнали до сравнително добър статут. Конвива бил аугусталис – най-високата гражданска длъжност, която можел да постигне един освободен мъж. При строежа и украсата на къщата си братята показват нагласи, които са често срещани при новобогаташите. Два сейфа (arca – представлявали кутии за съхраняване на ценни вещи, които можели да се заключват), конкретни признаци за богатство, били поставени в голямото преддверие, така че посетителите със сигурност да ги забележат.

Сейфовете, съчетани с картина на бог Приап във вестибюла, служат да подчертаят богатството на братята Ветии. Тази картина, която показва как Приап тегли фалоса си с торба пари, може и да представлява социо-икономическите амбиции на Ветии и вероятно сочи, че тези амбиции били различни от амбициите на гражданските семейства с висок статус. Това е интересно, когато видим, че постигането на статуса августалий вероятно сочи, че Конвива е направил голямо дарение за проект за публично строителство в Помпей.

Къщата на Ветиите заема площ от приблизително 1100 квадратни метра. Строежът на къщата и украсите ѝ принадлежат на късния период от обитаването на Помпей и, следователно, ни дават важни доказателства за естетиката на града в навечерието на разрушението му.

Къщата била построена върху останките на по-ранна къща, която отчасти оцелява под формата на крилата (alae) и вход. Планът на Къщата на Ветиите включва две големи централни зали (atria) и е за отбелязване, че липсва офис пространство (tablinum). Достъпът към входа на къщата бил от изток през вестибюл, през който се достигало до по-голямото преддверие. Облицован с камъни резервоар за събиране на дъждовна вода (impluvium) лежи в центъра на преддверието. Това голямо преддверие е свързано директно с перистила (отворен двор, ограден от рифлени дорийски колони) чрез двойка сгъваеми врати. По-малкото преддверие било фокуса на служебната част на къщата, докато перистилът и прилежащите му стаи били предназначени за забавление и хранене.

Украсите в къщата на Ветиите осигуряват важни доказателства за тенденциите в домашната декорация през последните години на обитаването на Помпей. Тъй като Помпей претърпява голямо земетресение през 62 г., което причинява значително унищожение, хронологията на стенописите и други декорации в къщата на Ветиите се дискутира, откакто къщата е открита.

Повечето художествени историци смятат, че декоративната схема на къщата е характерна за ключова преходна фаза между Третия и Четвъртия стил на стенописите на Помпей. Някои учени я приемат за един от най-добрите примери за Четвъртия стил в Помпей. Пол Занкър гледа на стенописите от Четвъртия стил като имитации на по-висши форми на изкуството, като предполага, че избраните картини целят да превърнат стаите в картинни галерии (pinacothecae).

Атриумът е богато декориран, както са и стаите, отварящи се към перистила. Две от тях са били в процес на рисуване по време на унищожаването, докато останалите три са богато украсени със стенописи от четвъртия стил. Най-голямата от тях, трапезарията, е декорирана с панели от червено и черно с изключително фин мотив от ероси или пути (митологични крилати богове свързани с любовта), заети с различни занимания (изображението по-долу). Централният панел с картините, които вероятно са били на стените, не оцелява. Като цяло схемата на стенописите в къщата на Ветиите предполага опит за напредничава вътрешна украса от страна на собствениците.

Като цяло доказателствата, предоставени от къщата на Ветиите, предлагат ключови прозрения за семейната архитектура и вътрешната украса през последните дни на град Помпей. Самата къща е архитектурно значима не само заради нейния размер, но също поради указанията, които тя дава за важни промени, които са в ход при проектирането на Римските къщи през третата четвърт на първи век.

Допълнителни ресурси:

Archer, W. C. 1990. “The paintings in the alae of the Casa dei Vettii and the definition of the Fourth Pompeian style.” American Journal of Archaeology 94.1:95-123.

Bergmann, B. 1994. “The Roman House as Memory Theater: The House of the Tragic Poet in Pompeii.” The Art Bulletin 76.2:225-256.

Clarke, J. R. 1991. The Houses of Roman Italy, 100 B.C.-A.D. 250: ritual, space, and decoration. Berkeley: University of California Press.

Ling, R. 1991. Roman Painting. Cambridge: Cambridge University Press.

Richardson, Jr. L. 1988. Pompeii: An Architectural History. Baltimore: Johns Hopkins University Press.

Sewell, J. 2010. Формирането на римските урбанизъм, 338-200 пр.н.е.: между съвременното чуждо влияние и Римската традиция. (Journal of Roman archaeology Supplementary series; 79). Portsmouth RI: Journal of Roman Archaeology.

Sogliano, A. 1898. “La Casa dei Vetti in Pompei.” Monumenti Antichi 8:234-387.

Trevelyan, R. 1976. The Shadow of Vesuvius: Pompeii AD 79. London: The Folio Society.

Wallace-Hadrill, A. 1988. “The Social Structure of the Roman House.” Papers of the British School at Rome 56:43–97.

Wallace-Hadrill, A. 1996. Houses and Society in Pompeii and Herculaneum. Princeton: Princeton University Press.

Zanker, P. 1998. Pompeii: Public and Private Life. Trans. D. L. Schneider. Cambridge, Mass.: Harvard University Press.