Стилове на Римска стенна живопис

Картини от Античността рядко оцеляват — боята, все пак, е много по-малко издръжлив материал, отколкото каменната или бронзова скулптура. Но благодарение на древния римски град Помпей можем да проследим историята на римската стенна живопис. Целият град е погребан под вулканична пепел през 79 г., когато вулканът Везувий изригва, като по този начин запазва там богатите цветове на картините в къщите и паметниците за хиляди години, до преоткриването им. Тези картини представляват непрекъсната поредица от исторически източници, свидетелстващи за период от два века. И благодарение на Август Мау, немски учен от 19. век, имаме класификация на четири стила на Помпейска стенна живопис.

Четирите стила, които Мау наблюдава в Помпей, не са уникални за града и може да се наблюдават и другаде, например в Рим и дори в провинциите, но Помпей и околните градове, погребани от Везувий, съдържат най-големият непрекъснат източник на доказателства за периода. Римските стенописи в Помпей, които Мау категоризира, са истински фрески (или buon fresco), което означава, че пигментът е приложен върху мокра мазилка, което го фиксира в стената. Въпреки тази издръжлива техника, живописта си остава крехко средство и веднъж изложено на светлина и въздух тя може да избледнее значително, така че рисунките, открити в Помпей, са наистина рядка находка.

В картините, които оцеляват в Помпей, Мау вижда четири различни стила. Първите два са популярни през Републиканския период (който завършва през 27 г. пр.н.е.) и произлизат от гръцки художествени тенденции (Рим наскоро е покорил Гърция). Вторите два стила стават модерни през имперския период. Неговото хронологично описание на стилистичната прогресия е оспорвано от някои учени, но те като цяло потвърждават логиката на подхода на Мау, надграждайки я и правейки теоретични допълнения. Отвъд проследяването на това как стиловете еволюират един от друг, категоризациите на Мау се фокусират върху това как художникът разделя стената и използва боя, цвят, образ и форма — за да обгърне или за да преодолее плоската повърхност на стената.

Мау нарича първия стил "Стил на инкрустиране" и смята, че произходът му идва от елинистическата епоха — през 3 век пр.н.е. в Александрия. Първият стил се характеризира с многоцветна смесица от ярко боядисани стени от изкуствен мрамор. Всеки правоъгълник от боядисан "мрамор" е свързан с гипсови корнизи, които добавят триизмерен ефект. В храмовете и другите официални сгради римляните използват скъп вносен мрамор в различни цветове за украса на стените.

Обикновените римляни не могат да си позволят такъв разход, затова декорират домовете си с боядисани имитации на луксозен жълт, лилав и розов мрамор. Художниците стават толкова умели в имитирането на някои видове мрамор, че големите правоъгълни плочи върху покритите с мрамор стени изглеждат точно като истински произведения от камък. Чудесни примери от първия помпейски стил могат да бъдат намерени в Къщата на Фавн и Къщата на Салуст, като и двете все още могат да бъдат посетени в Помпей.

Вторият стил, който Мау нарича "Архитектурен стил", за първи път е наблюдаван в Помпей около 80 г. пр.н.е. (въпреки че е разработен по-рано в Рим) и е на мода до края на първи век пр.н.е. Вторият помпейски стил се развива от първия стил и включва елементи от първия като изкуствени мраморни блокове в основата на стените.

Докато първият стил използва гладкостта на стената, вторият стил опитва да измами зрителя да вярва, че гледа през прозорец чрез изрисуването на илюзорни изображения. Както подсказва името, дадено от Мау на втория стил, архитектурните елементи определят картините, създавайки фантастични изображения, изпълнени с колони, сгради и портали.

В един от най-известните примери от Втори стил, спалнята на Публий Фаний Синистор (сега реконструирана в Музея на изкуствата Метрополитън), художникът използва множество отдалечени фокусни точки. Тази техника сменя перспективата в цялата стая, от балкони до фонтани и колонади в далечината, но очите на посетителя се движат непрекъснато в стаята, затруднявайки се да определят, че той или тя стои просто в една малка стая.

Дионисиевите картини от Вилата на мистериите в Помпей също принадлежат на Втория стил поради техните илюзорни аспекти. Фигурите са примери за мегалография, гръцки термин, отнасящ се до картини в човешки размер. Фактът, че фигурите са със същия размер като зрителите, влизащи в стаята, както и начинът, по който боядисаните фигури седят пред колоните, разделяйки пространството, имат за цел да внушат, че действието се извършва около зрителя.

Третият стил, наречен още "Орнаментен стил" от Мау, се появява в началото на 1. век и е популярен до около 50-а година. В Третия стил плоската повърхност на стената е обгърната от широки, едноцветни равнини в черно или тъмно червено, белязани с мънички, сложни детайли.

Третият стил все още е архитектурен, но вместо да използва правдоподобни архитектурни елементи, каквито зрителите биха виждали в ежедневието си (и които биха функционирали в инженерен смисъл), се използват фантастични и стилизирани колони и фронтони, които могат да съществуват само във въображаемото пространство на изрисуваната стена. Римският архитект Витрувий със сигурност не е почитател на живописта от Третия стил, защото критикува картините, че представят чудовища, а не реални неща: „Например тръстика е поставена на мястото на колони, канелирани придатъци с къдрави листа и волюти, вместо фронтони, канделабри, поддържащи изображения на светилища, и върху техните фронтони множество нежни стъбла и волюти, израстващи от корените и с човешки фигури, безсмислено седнали върху тях...” (Vitr.De arch.VII.5.3)  Центърът на стените често включва много малки винетки като сакро-идилични пейзажи на пасторални сцени от провинцията, включващи добитък, пастири, храмове, светилища и хълмове.

В Третия стил също така се въвеждат египетски теми и образи, включително сцени с Нил и египетски божества и мотиви.

Четвъртият стил, наречен от Мау „Сложен стил“, става популярен в средата на 1. век и се вижда в Помпей до унищожаването на града през 79 г.  Може най-добре да се опише като комбинация от предходните три стила. Изкуствени мраморни блокове по протежение на основата на стените, както в Първи стил, рамкират натуралистичните архитектурни сцени от Втори стил, които от своя страна се съчетават с големите плоски цветни равнини и тънките архитектурни детайли от Трети стил. Четвъртият стил включва също така и централни картини на панела, макар и в много по-голям мащаб, отколкото в Трети стил, и с много по-широка гама от теми, включващи митологични, битови, пейзажни и натюрмортни изображения. Описвайки това, което днес наричаме Четвърти стил, Плиний Стари каза, че той е разработен от доста ексцентричен, макар и талантлив художник на име Фамул, който украсява известния Златен дворец на Нерон. (Pl.NH XXXV.120)  Някои от най-добрите примери за живопис от Четвърти стил идват от Къщата на Ветиите, която днес също може да бъде посетена в Помпей.

Работата на Август Мау ни запознава с Помпей и картините, открити там, но какво се случва с римската живопис след 79 г.? Римляните продължават да изрисуват домовете си и монументалната архитектура, но това не са Пети или Шести стил. По-късната римска живопис е наричана имитация на това, което вече е било, просто съчетавайки елементи от по-стари стилове. Християнските катакомби предоставят отлични исторически източници за живописта в Късната Античност, при която се комбинират римски техники и християнски теми по уникален начин.

Текст от д-р Джесика Амблър

Clarke, John R. The Houses of Roman Italy, 100 B.C.-A.D. 250: Ritual, Space, and Decoration. Los Angeles: University of California Press, 1991.

Ling, Roger. Roman Painting. New York: Cambridge University Press, 1991.

Mau, August. Pompeii: Its Life and Art. Translated by Francis W. Kelsey. New York: The MacMillan Company, 1902.  (Available on Kindle)