Кубистки скулптури II

Кубизмът наложил значими промени в скулптурата на 20-и век. Той отправил предизвикателство към скулптуралната традиция на Европа що се отнася до форма, техника и, в много случаи, тематика. Médrano II на Александър Архипенко е ранен пример за новите подходи, които използвали кубистите в областта на скулптурата.

Médrano II представя женска фигура, състояща се от прости форми и изработена с разнообразни материали. Тя изглежда като весела кукла, която танцува на рафта. Главата ѝ е от нагъната ламарина с оцветено око и червена коса, а носът ѝ е тънко парче розово дърво. В центъра има вертикална подпора от дърво, върху която седят стъкло, ламарина и дървени плоскости, оформени в основни геометрични форми и оцветени в ярки цветове. Те представляват раменете, ръцете, краката и полата ѝ. Два опростени дървени крака застопоряват фигурата в многоцветна хоризонтална равнина. Вертикален червен фон очертава фигурата и равнината се разгръща към него като рафт.

Това заглавие ни препраща към цирка Médrano. Той бил посещаван от много творци в началото на 20-и век. Това ни подсказва, че ярко оцветената фигура е на цирков акробат. Фигурата е подвижна, единият крак е свит на пръсти, а скритата под полата топка напомня безгрижното поведение на акробат или жонгльор. Формите на скулптурата на Архипенко са също толкова закачливи, включващи повтарящи се кръгове, които подскачат през фигурата, както и деликатните шарки върху стъклената пола, през която можем да видим бедрата на жената.

Médrano II е една от редките оцелели кубистки скулптури, които отразяват иновациите на синтетичните кубистки колажи и скулптури на Пабло Пикасо и Жорж Брак. Подобно на тях Архипенко комбинира множество евтини материали, набляга върху повтарящите се геометрични форми и използва игрив подход към образното представяне и дизайна. Фигурата е представена на фона на очертаващ силует, който е подобен на ранните кубистки скулптури на Пикасо, които често бивали замисляни като скулптури, които да висят от стената подобно на картини. Обаче женската фигура като тематика и ярките цветове по-скоро приличат на подходите, използвани от салонните кубисти. Всъщност, Médrano II била изложена в Салона на независимите през 1914 г.

Глава на жена на Анри Лоран също използва кубистката техника на колажа. Само че тя представлява по-абстрактна и формално амбициозна творба от тази на Архипенко. Подобно на по-късните кубистки картини и колажи на Брак и Пикасо, главата е раздробена на множество абстрактни форми, които представляват специфични черти чрез взаимовръзки и форма. Например можем да различим нос в централния вертикален бял триъгълник и очна ябълка в белия кръг до него. Зигзагообразните линии в равнината по-горе пък ни намекват за коса. Скулптурата успешно предава двусмислиците на кубисткото изобразяване на света в три измерения. Въпреки това е направена така, че да виси от стена, следователно е трябвало да бъде гледана от ограничен ъгъл. Подобно на Médrano II на Архипенко, тя не използва пълния потенциал на триизмерността на скулптурите.

Архипенко създал също и няколко малки, свободно стоящи бронзови кубистки скулптури на жени. Що се отнася до метода на изработката им, те били много по-традиционни от Médrano II. Но все пак те изцяло пренасяли кубисткия подход в трите измерения на скулптурата. В Ходеща жена масата на тялото е разчупена и в центъра на фигурата е вградено празно пространство. Солидните форми на скулптурата оформят това пространство и превръщат празнината в нещо, което би трябвало да е солидно. Торсът на жената е очертан от традиционните двойни извивки, които загатват гърдите, талията и ханша, но тук те оформят празнината. Пикасо използва подобна стратегия, за да дефинира тялото на китарата в колажа си Китара, ноти и чаша.

Ходеща жена на Архипенко ни напомня също и за аналитичните кубистки стратегии, използвани в различни картини, както в Момиче с мандолина на Пикасо. В тях опростените, геометрични телесни части са начупени и разтворени в околното пространство. В скулптурата на Архипенко имаме намек за фигура, а някои части от нея – глава, крака и част от пола – могат да бъдат определени със сигурност. Други, обаче, като ръцете, липсват или са само загатнати.

Скулптурата Жена си сресва косата е много по-традиционна от Ходеща жена въпреки оформената празнина, която представя главата и врата на жената. Архипенко използва кубистки техники, за да създаде декоративна форма, която очевидно ни препраща към класическата традиция и с контрапоста си, и с формата си. Отсечената ръка и свитите колене ни напомнят счупените останки на класическата фигура на Венера Милоска.

Ненатуралистична вдлъбнатина обособява вътрешната част на бедрата и областта на слабините. Ефектът обаче е също толкова присъщо натуралистичен и чувствен. Повдигнатата ръка се слива с косата на фигурата и това е препратка към много изображения на Венера. В тази творба са използвани иновациите на кубизма, за да се създаде модернистична нова версия на декоративната скулптура.

Жак Липчиц също създава кубистки фигуративни скулптури в средата на първото десетилетие на 20-и век. Те допринасят към съвременната тенденция за установяване на кубизма като класически стил. Неговите Мъж с китара и Мъж с мандолина представят фигурите абстрактно като обособени в групи прости геометрични равнини. Този подход по забележителен начин напомня на съвременните фигурни кубистки картини на Пикасо, например Седнал мъж.

Техниката на дялане на камък е традиционна. Меките бели тонове на фигурите на Липшиц сами по себе си отразяват класическата традиция на западните скулптури. Макар самите фигури да са драстично абстрактни, цялостният подход към скулптурната форма си остава конвенционален. Липшиц подчертава скулптурната маса, вместо да опитва да интегрира масата и пространството. Фигурата Мъж с китара седи върху балансиращ пиедестал, което е дълго използван начин за представяне на скулптурата. Подобно на по-чувствените фигури на жени на Архипенко мъжете музиканти на Липшиц превръщат кубизма в декоративен стил с класически нотки.

Кубизмът внася две значими промени в скулптурирането на 20-и век. Първата и по-радикалната от двете е комбинацията и монтажът на нетрадиционни материали и създаването на предмети, които отправят предизвикателство към европейската скулптурна традиция със своите форми, изразни средства и тематики. Тази промяна продължила през дадаизма и сюрреализма и се наблюдава в много творби от края на 20-и век, които предизвикват традиционните концепции за изкуството.

Второто нововъведение на кубистките скулптури също дало богати плодове. Това било установяването на нов абстрактен формален език за скулптурирането. Той запазил традиционната западна концепция, според която предметите на изкуството се създават за естетични цели. В същото време разширил диапазона на скулптурирането така, че да включва и нереалистични форми.

Прочети още за Монограм на Робърт Раушенбърг в Музей на модерното изкуство, Стокхолм

Прочети още за Cubi X на Дейвид Смит в Музея на модерното изкуство, Ню Йорк