Пабло Пикасо, „Тримата музиканти“

В картината си Тримата музиканти Пикасо е изобразил три фигури в декоративен, ярък синтетично кубистичен стил. Тя е една от две огромни картини на същата тема, които Пикасо нарисувал през 1921 г. Често са интерпретирани като символични групови портрети на твореца с двама негови стари приятели. В тази версия самият Пикасо е изобразил себе си в центъра като Арлекино – в ярък костюм с ромбоидна шарка. Бялата Пиеро фигура вляво е поетът Гийом Аполинер. Тъмната монашеска фигура вдясно представя поета Макс Жакоб.

И Арлекино, и Пиеро са персонажи от традиционния италиански театър, познат като

комедия дел арте

. Пикасо ги е изобразявал многократно през цялата си кариера, като той самият се идентифицирал с шегаджията Арлекино.

В по-ранната си творба Семейство акробати Пикасо се е изобразил като Арлекино, стоящ сред група хора, двама от които са предполагаемо Аполинер (шут в червено) и Жакоб (нисък акробат в синьо). Когато Пикасо нарисувал Тримата музиканти 16 години по-късно, той вече е бил изгубил и двамата си приятели. Аполинер починал през 1918 г., а Жакоб наскоро бил влязъл в манастир.

Въпреки че е картина с маслени бои, Тримата музиканти изглежда като колаж, които е бил направен с изрезки от цветна хартия. Формите са опростени до ъгловати очертания, които се съединяват като в пъзел. Плоските цветове създават повърхностна фактура с множество пространствени неопределености. За задната стена и за масата на преден план е използван тъмнокафяв цвят. В такъв цвят са и части от лицата на фигурите и силуетът на кучето, което лежи под масата. Маската на Арлекино е част от голяма, сложна синя форма, която покрива и области от Пиеро. Същия син цвят виждаме в долната част на картината, където вероятно се влива в мебелите, и върху масата като част от натюрморт. Някои от предметите са лесно разпознаваеми – китарата в центъра, нотният лист и кларинетът вляво, – докато други, като струпаните предмети върху масата, са по-неясни.

Тримата музиканти може да се разгледа и ретроспективно като разгръщане на кубизма и елементите му. Пикасо е нарисувал ръката на Арлекино в кафяво върху малък бял квадрат близо до центъра на картината. По този начин я е използвал като опорна точка, около която е построил останалата част от композицията. Картината е едновременно и колаж, и видимият творчески размах на Пикасо. Стилът ѝ е изведен от кубистичен колаж, но в същото време съдържа и множество препратки към по-ранни кубистични творби.

Кларинетът, китарата и нотният лист били често срещани предмети в кубистичните натюрморти. Измежду предметите, изобразени на масата, вляво изпъква изрисувано парче от вестник. Вестникът бил един от основните материали за направа на ранните кубистични колажи. Бледосиньото лице и брадата на монаха образуват форма, подобна на дървен гребен – декоративен инструмент, които Брак и Пикасо използвали, за да създадат фалшив дървесен фладер в много от кубистичните си творби. Ромбоидната шарка на костюма на Арлекино, заедно с къдричките и левия маншет, наподобява решетъчния шаблон, който и Пикасо, и Брак използвали в структурата на много от аналитично кубистичните си картини. Според италианската традиция костюмът на Арлекино бил съставен от съшити кръпки. Това е особено подходящ костюм за един от изобретателите на кубистичния колаж.

Тримата музиканти е част от значителна промяна в творчеството на Пикасо след 1914 г. Това била годината на началото на Първата световна война и тя белязала края на близките му работни взаимоотношения с Жорж Брак, който се включил във френската армия. След 1914 г. Пикасо направил малко на брой колажи. Вместо това той разгърнал кубистичните си стратегии в традиционната техника маслени бои върху платно. Това му позволило да създаде картини, които били много по-големи и много по-декоративни. Този нов подход обаче имал едно много важно практическо преимуществио – маслените картини били продавани на по-високи цени. Мъж с лула е от първите примери за тази промяна.

С големина малко над четири на три фута, тази картина представлява изрисувана илюзия за колаж, съставен от различни по цвят и текстура видове хартия. Ярките цветове и създават богат декоративен шаблон, който се различава много от истинските колажи на Пикасо, които били сглобени от намерени предмети. Въпреки наблягането върху цвета и фактурата, отличителната кубистична игра на Пикасо с илюзионизма присъства и тук. Тя се проявява не само в изобразяването на хартиените фрагменти от колажи, но и в декоративните текстури, прилични на мрамор и дърво, долу вляво.

Друга значимо явление за Пикасо през военните години било творческото му взаимодействие с Ballets Russes – „Руския балет на Дягилев“. От 1916 г. Пикасо започнал да създава костюми и сценични декори за новаторската балетна компания, като често в дизайните си използвал стилистичните иновации на синтетичния кубизъм.

Взаимодействието на Пикасо с балетната компания съвпаднало с консервативните тенденции в творчеството му по време на Първата световна война и след нея. Картината Тримата музиканти, със своето силно театрално представяне на кубистичните елементи, е показателна за радикалните иновации в модерното изкуство, но в нея присъстват и множество консервативни елементи.

Това е маслени картина в голям мащаб с множество фигури, която е в унисон с традицията на шедьовъра. В нея присъстват двусмислени пространствени връзки и несъвместимости, но въпреки това фигурите са поставени в плитко, подобно на сцена пространство, което е определено от отдръпващи се правоъгълни прави. Те са в съответствие с техниките на линейната перспектива за постигане на дълбочина.

Тримата музиканти, подобно на дизайните на Пикасо за аристократичната форма на изкуство балет, индикирала, че кубизмът вече не бил така алтернативен. Той се превърнал в изящно изкуство.

Една от най-изумителните трансформации в изкуството на Пикасо по време на Първата световна война било неговото завръщане към традиционната натуралистична репрезентация. Той не бил сам в това. В годините на възстановяване след войната имало широко разпространен културен порив за „завръщане към реда“.

Много до този момент радикални модерни творци възприели традиционни стилове и тематики през периода на усилващ се национализъм във Франция. Тогава екстремните иновации на модерното изкуство често били считани за чужди (немски) и подозрителни. Жанрът комедия дел арте, който присъства в Тримата музиканти, по същество е традиционен. Той бил особено популярен в консервативния политически и културен климат на Първата световна война и в периода след нея.

През този период Пикасо нарисувал много фигури от комедия дел арте, като прилагал традиционни натуралистични техники. Същото направили и други видни модерни творци, включително италианецът Джино Северини – бивш футурист.

През същото лято, когато нарисувал двете версии на Тримата музиканти, Пикасо създал и много по-традиционна картина – Три жени край извора. В нея присъства светлосянъчно моделиране в репрезентирането на класическите фигури, които са базирани на древногръцката скулптура.

Въпреки очевидните разлики в стила и темите, всички картини са големи, центрирани и с балансирани композиции, в които три огромни фигури са напъхани в плитко, подобно на фриз пространство. Тези картини показват отдадеността на Пикасо да съвмести едновременно два различни репрезентационни стила: класическия натурализъм и кубизма. Следователно може да разгледаме Тримата музиканти като помиряване между двата стила. Картината демонстрира, че кубизмът е стил, който е подходящ за създаване на шедьоври в традиционния им смисъл на амбициозни творби в голям мащаб с множество фигури.