Матис, „Червеното студио“

Още от времето, когато творил Мане (и Дега, Моне и Сезан), творците търсели начин да подкопаят илюзията за пространство, която властвала в живописта още от около 1425 г. Пространствената илюзия все повече се приемала за дефект, който накърнявал целостта на картината. Както обаче демонстрирали по-ранните авангардни художници, премахването на илюзията от една картина е почти невъзможно. Публиката е научена да очаква триизмерно пространство и го вижда винаги, когато ѝ се даде възможност. Това било основото предизвикателство пред Матис. Той се изправил пред това предизвикателство – разрушаването на илюзията за пространство – в три етапа.

Често възприемаме червения цвят за най-агресивен. Той е най-ударен и характеристика е била нужна на Матис за картината. Платното било част от поредица, от която например е и Розовото студио. Но това платно било създадено с различна цел. Тук червеното било част от търсенето на цвят, който е достатъчно мощен да устои на илюзията за дълбоко пространство, като го избута към повърхността. Червеното, разбира се, било положено върху плоско платно, но всъщност визуално не изглежда така. Вместо това червеният цвят се е пропил в стените и мебелите на стаята, която виждаме в пространството. Илюзията триумфира – опитът на Матис бил осуетен.

Този триумф на илюзията отчасти произлиза от линейната перспектива, която определя масата, столовете, стените и пода на студиото. Но погледнете! Матис е построил една от най-лошите линейни перспективи, срещани някога. Отдалечаващите се линии трябва да се събират, но вижте стола долу вдясно. Линиите се разширяват назад. Погледнете и в задния ляв ъгъл на стаята. Ъгълът е определен от ръба на розовото платно, но над него липсва линията, която трябва да определи самия ъгъл! Матис в действителност е успял да разруши перспективата на стаята, но това е без значение – все още виждаме стаята като обитаемо пространство. Илюзията отново триумфира.

Много е трудно да се забележи в репродукция, дори и да я видим на живо в МоМА, но е ясно, че белите линии, които определят формите в червеното поле, не са положени върху червения цвят. Те са резервни линии. С други думи, белите линии всъщност са прозиращото отдолу платно. Матис е оцветил червените равнини от двете страни, оставяйки тясна пролука от бяло платно между тях. Това е много ВАЖНО. Задръжте вниманието си. Бялата линия всъщност се показва изпод червеното. Тя е отдолу. Червеният цвят, разбира се, е положен върху бялото платно.

Добре, сега внимавайте отново. Матис осъзнал, че илюзията почти със сигурност ще надделее, без значение колко усърдно се опитва да я пребори. Ние, като публика, ще виждаме пространство винаги когато имаме дори най-малката такава възможност. Щом сме така склонни да възприемаме през тази илюзия, как може Матис да се е надявал да я разруши? Всъщност неговите резервни линии са изключително умно решение. Столовете, гардеробът, часовникът, всеки предмет или фигура в Червеното студио е построен от платното отдолу. Същевременно основата на тези фигури е построена от равнина от червен цвят, която се намира физически над платното. Матис е преобърнал взаимоотношението между фигура и основа. Той е създал фигурите от основата (платното) и е направил основата от фигурата (червената боя отгоре). Когато видим това на живо, осъзнаването наистина разрушава илюзията. Матис е надделял! Ура!

Есе на д-р Бет Харис и д-р Стивън Зукър