Динамика на човешката популация

Това е една много интересна диаграма, която ни показва растежа на световното население от 1750 г. до 2100 г. Очевидно още не е 2100 година, така че това е прогноза за ръста за следващите около 80 години. Показана е абсолютната численост на населението в света през този времеви период. За да се уверим, че разбираме тази графика – на хоризонталната ос са годините. Това е времевата ни ос, която започва от 1750 г. и достига чак до 2100 г. Сега сме тук – направих видеото през 2021 г., но тази графика е от 2015 г. Така че всичко след 2015 е прогноза. На лявата вертикална ос е скоростта на нарастване на населението – това е скоростта. Ще го запиша. Това е скорост на нарастване. Имаме и дясна вертикална ос, понеже показваме две различни неща. Показваме годишната скорост на нарастване на световното население в червено и абсолютната численост на световното население, която е тази синя крива тук. Това е числеността на световното население. Тук има куп интересни неща. Първо, може да се чудиш колко е било населението през 1750 г. Ако погледнеш това, очевидно е приблизително, понеже не е имало преброяване през 1750 г., населението е било около 700 или 800 милиона души. Интересното е, че това не е много по-голям брой от броя на хората, който сме имали, да кажем, по времето на Исус, което е времето на Римската империя и Хански Китай, за което е изчислено, че преди около 2000 години населението на света е било около 300 милиона души. Но виждаме нещо много интересно през следващите няколко века след 1750 година. Населението започва да нараства драстично. Можем да видим защо това е така. Можем да видим скоростта на нарастване на населението. Ако погледнем червената крива, скоростта на нарастване на световното население е била около 0,6%, но през ранния 20-ти век скоростта на нарастване на населението започва сериозно да се увеличава, като около 70-те години на 20-ти век скоростта на нарастване на населението достига пик от 2,1%. Въпросът е защо се е случило това. Защо скоростта на нарастване се е увеличила толкова много? Главният аргумент е, че тъй като сме станали по-индустриализирано общество, здравеопазването се е подобрило, спаднала е детската смъртност, хората вече не умират от някои болести. В същото време сме станали по-ефикасни земеделци. Появяват се модерни методи на земеделие, така че храната била по-евтина и по-изобилна. Повече хора са имали достъп до хранителни ресурси. И всичко това вдига скоростта. Интересен въпрос, върху който хората са разсъждавали в продължение на стотици години, е дали има граница на числеността на населението, което планетата може да поддържа. И те са въвели идеята за носещ капацитет. Използваме буквата К за капацитет, понеже немската дума започва с К. Винаги се е смятало, че за даден вид трябва да има максимален капацитет, който една екосистема може да поддържа. Учени като Томас Малтус са извели теория, че трябва да има някаква граница колко хора могат да обитават планетата въз основа на наличната земя, наличната храна и наличните ресурси. Но носещият капацитет за човечеството е отворен въпрос, понеже технологиите постоянно се подобряват. Постоянно ставаме по-добри в по-ефикасното използване на ресурсите, в навлизането в нови екосистеми. Сега много се спори дали това е устойчив модел. Успоредно с по-голямата ефикасност разрушаваме определени части на екосистемата, но що се отнася до носещия капацитет за хората, всъщност не знаем колко хора би поддържала планетата Земя. Тук виждаме, че скоростта на нарастване на населението започва да намалява след 1970 г. И главният аргумент за това – обсъждали сме го и в други видеа, където изучаваме страни, които още се развиват, други, които са индустриални или дори постиндустриални – е, че когато страните се развиват и стават по-богати, повече жени навлизат в работната сила, има по-добро семейно планиране, жените имат по-голям контрол върху съдбата си, образоват се, а и хората просто имат по-малко деца. И тъй като хората имат по-малко деца, можеш да видиш, че след това, и го виждаме особено изразено в индустриалните и постиндустриалните страни – скоростта на нарастване започва да намалява. Скоростта на нарастване намалява, понеже все повече страни стават по-заможни, имат по-добро здравеопазване и по-добри права на жените. И дори днес виждаме, че развиващите се страни имат скорост на растеж от около 1,2%, а икономически по-развитите страни са на около 0,2%. Определено има корелация между двете. Тази скорост на нарастване, която е показана с червената крива, влияе на абсолютната численост на населението. Не е съвпадение, че когато скоростта на нарастване се увеличава, виждаме, че числеността на населението в абсолютни стойности започва да се увеличава. Само за последните сто години сме преминали от 1,6 до 5 милиарда. През 1920 година сме приближавали 2 милиарда. Сега сме на приблизително 7,5 милиарда души. Световното население приблизително се е удвоило в течение на 2000 години преди изобразеното на тази диаграма. Но през последните 270 години населението на света се е увеличило приблизително десетократно. Не знаем колко устойчиво би било, ако скоростта на нарастване продължи да расте, но изглежда скоростта на нарастване намалява и поне както изглежда от тази графика, числеността на населението ще нарасне до 11-12 милиарда и може би ще се стабилизира някъде там. Интересно е да помислим за това.