Марк Ротко, "№ 3/№ 13"

(нежна музика) Стивън: Намираме се в Музея за модерно изкуство и на четвъртия етаж са залите, посветени на Абстрактния екпресионизъм. Стоим пред картината на Марк Ротко "No. 3/No. 13", която датира от 1949-а г. Бет: Абстрактните експресионисти обичат да не наименуват собствените си картини. Това е проблем на модернистите. Стивън: Така е. Така е. Бет: Композиция номер – уф! Стивън: Те не искат да ограничават значението им, нали? Разбирам. Тази двусмисленост е много важна за художниците през 20-и век. Стивън: Така е, но мисля, че странната част е No. 3/No. 13. Чудя се дали причината не са уредниците, които не знаят какво е това име или не са сигурни в това. Бет: Да, възможно е. Стивън: Нямам идея, наистина. Бет: Интересно е, защото Ротко е художник, който дори по времето, когато бях отблъсната от абстрактното изкуство, винаги съм харесвала това на Ротко. В тях има някаква дълбокомислена сериозност. Стивън: Разкошна меланхолия. Бет: Да, дори не мисля, че съм разбирала защо ме кара да се чувствам така. Стивън: Мисля, че Ротко наистина би бил щастлив да чуе това. Мисля, че Ротко наистина е искал хората – дори си спомням негов цитат, който гласи: "Ако хората разбираха тези картини, те щяха да се просълзяват пред тях.". Бет: Да, мисля, че така ми влияе. Стивън: Има някаква уникална тържественост в тях и създават чувство почти сякаш разглеждаш витражите в готическа катедрала. Има нещо невероятно и страхотно за тях. Бет: Има. Стивън:... модерно усещане. Бет: Кое предизвиква тези чувства наистина? Много неща. Това е хоризонталността. Начинът, по който формите са някак си навътре и напред, нямат ръбове и сякаш висят. Стивън: Докато не каза, че са без ръбове и висят, звучеше сякаш говориш за Мондриан. Бет: Да. Но също така изглежда че сякаш боята прозира и това идва отпред. Стивън: Вярно. Бет: Има някаква непълнота. Стивън: Вид откривателство. Това е процес, нали? Бет: Да. Стивън: Можеш почти да усетиш усилията на Ротко да намери своя път чрез това. Бет: Сега звучиш така, сякаш говорим за Сезан. Стивън: Това е интересно, но мисля, че има елементи на Сезан и Мондриан тук, което не ти хрумва първоначално. Бет: Не. Стивън: Както казваше, че си движиш ръцете напред-назад, мисля, че е точно така. Отне ми време да разгадая това за Ротко, но мисля, че това са картини, които се отнасят за пространство, а не за цвят. Мисля, че цветът е важен, разбира се, и разкошен. Това са форми, почти подобни на облаци форми, които съществуват в някакво пространство със своя собствена структура. Бет: Това има логика. Стивън: Интересно е, че спомена хоризонталността, защото това са хоризонтални рисунки, въпреки че... Бет: Картината е вертикална. Стивън: ...платното е вертикално, да. Бет: Да. Стивън: Но те създават и заемат пространството по много съществен начин и тежестта на тази черна форма, подобният на облак черен правоъгълник, меките му краища. Бет: Толкова е зловещо. Стивън: Тъй като е високо, центърът на тежестта му е още по-внушителен. Виждаш ли какво имам предвид? Бет: Имам усещането, че почти ме затваря в себе си. Стивън: Така е. Бет: Това ли имаше предвид? Стивън: Да. Мисля, че е така, но също притиска вертикално надолу кремавото бяло под линията на тъмното черно и зеленото под него. Абсолютно. Бет: Потискащо е. Стивън: Имаме този вид уникална яркост, която съществува тук, но според някои консерватори цветовете на Ротко са изгубили тяхната острота и се чудя как ли са изглеждали, като са били още по-ярки. Бет: Те са много ясни. Стивън: Това е представане, което не се стреми към завършен продукт, а това са картини, ориентирани към самия процес. Знаеш известния термин, който Розенберг използва: "живопис на жеста". Ние обикновено не свързваме този термин с Ротко, защото има някакъв център и баланс, които са важни за неговите работи. Бет: И когато се каже жестова живопис, се сещаме за Полък... Стивън: Полък, разбира се. Бет: ...как се навежда над платното. Стивън: Но мисля, че имаме някакъв вид условност в този процес на търсене. Мисля, че си абсолютно права, че това е свързано с художника и опита му в създаването на това платно. И мисля, че автентичността на платното се вписва в тази представа. Бет: На изследване, на проучване от художника. Стивън: Изследването и чувствата, да. Мисля, че е точно така. Бет: Има един вид обръщане към душевността на художника. Стивън: Да, точно така. Това е експресия на вътрешното. Забавното е, че следващата генерация художници започват да се отказват от това. Бет: Пълно отричане на това. Стивън: Правилно, защото на това се гледа като на психоаналитичен героизъм, породен от Европейския сюреализъм, и т.н. Тръгва от Юнг, от Фройд, но с един чисто американски маниер и мащаб, грандиозен размах и пространство. Бет: Можем да посочим Уорхол като реакция на това. Стивън: Да, абсолютно. Бет: Консервите супа. Стивън: Абсолютно, или Раушенберг, или дори Джаспър Джоунс. Бет: Това е вид изявление, при което изкуството не е свързано с някакво вътрешно душевно състояние, както тук. Стивън: Но в този случай това е много красив и експресивен романтизъм. Нали? Бет: Така мисля. (нежна музика)