Робърт Мадъруел, "Елегия за Испанската република № 57".

(звучи оживена музика) Намираме се в Музея на модерното изкуство в Сан Франциско и гледаме огромната картина на Робърт Мадъруел "Елегия за Испанската република № 57". Тя е започната през 1957-а и завършена 1960-а година. Има много други картини на Мадъруел, които изглеждат така и са на същата тематика – това е серия, която заема по-голямата част от живота му. Точно така. Направил е повече от 140 такива творби. Първата е много малка. Направена е на лист хартия с размери А4 с мастило. Тя трябвало да илюстрира поема, написана от неговия приятел и колега Харолд Розенберг, художествен критик. Розенберг и Мадъруел, десетилетие по-рано, през 1948 г., били съавтори на списанието за художници, наречено "Възможности". Имало един проблем, обаче, и това никога не е било включено в този злополучен втори брой. Тези форми, тези висящи окачени овални форми, хоризонталните правоъгълни форми, които не докосват дъното, живописното качество около ръбовете на формите, трудно е да се каже дали бялата боя е над черната или обратното, това са нещата, които се забелязват в цялата серия. Има нещо в тези форми, в начина, по който са нарисувани, в черно-бялата гама, които означават за Мадъруел връзка с фашизма, с Испанската република и Франко. Всички проблеми са свързани с Испанската гражданска война и загубата на демокрация, този начален гамбит на това, което ще прерасне в насилието на Втората световна война. Мадъруел е търсел абстрактен език, който да въплащава хуманистичните му чувства и неговото дълбоко усещане за загуба, траур и елегия за трагедиите, които настъпват в Европа. Много художници са участвали в Испанската гражданска война, включително и писатели. Точно така. Много американци и европейци са съчувствали дълбоко на демократичните идеали на Републиката. Трудно е да се разбере какво точно са значели тези фигури за него, но не е трудно да усетиш мрачното чувство за попадане в капан, когато стоиш пред тези картини. Тази боя може да бъде също и емоционално директна и напълно подходяща за идеите на Мадъруел по това време. Мадъруел е бил художник, но също така и критик интересувал се е от философия и литература. Той всъщност не реферира само тази оригинална поема, чийто мотив е трябвало да илюстрира, но цитира също така и великия испански поет Лорка в първите творби от тази серия, които са "Пет следобед". Тази поема на Розенберг, чийто мотив първоначално е илюстрирал, е носела усещане за садизъм. И страдание. И страдание. Това се прехвърля върху този поглед към Испанската република и Испанската гражданска война. Трудно е да погледнеш тази творба, поне според мен, и да не почувстваш дълбоко загубата, насилието и нуждата на Мадъруел да намери собствен изказ, визуален език, който може да го предаде достатъчно тържествено. Може би фигуративната традиция е изглеждала неподходяща. И да не забравяме, че в този момент от историята Франко все още управлявал Испания. Фашизмът е все още жив. Докато рисува това, Мадъруел си е мислил за "Герника" от Пикасо – тази картина в черни, бели и сиви цветове. Това показва ужасите на конкретния момент от Испанската гражданска война. Точно така. Спомняш ли си, че тя е била в Музея за модерно изкуство, защото Пикасо не е искал да бъде върната в Испания докато Франко е на власт. Това все още са реални проблеми. Когато се говори за насилието, което толкова дълго царяло в Европа, той се опитва да намери нов живописен език. Това е художник, когото свързваме с великата американска школа на Абстрактния експресионизъм. Но Мадъруел ни напомня, че Абстрактният експресионизъм е обвързан с Европа, и неговите опасения не са изцяло американски. (звучи оживена музика)